Трен.Площатка 3-Анко

Тук бе тренировачната площатка на Анко.Прохладна зелена имаше високи дърва и река.Чучала и всякакви приспособления за тренировка и трен.на шпионското ниво..

Сенсей-АНКО

Хината попита сенсейката : " Сенсей дали ще може да ми помогнете ли да стана по силна ? " след което зачака отговор

-Разбирасе!Как се казваш?Защо искаш да станеш нинджа?Коя ти е най-голямата мечта и коя техника искаш да научиш първо?Попита Анко..

Хината започна да отговаря на въпросите : " Моето име е Хината Хиюга , нямам точно определена цел , зада съм нинджа , за голяма мечта - засега съм в процес на търсене , а техниката кочто искам първо да науча е техниката със звънчетата , ако е възможно , защото с тази техника може да се хипнотизира врагът и да му се внушават разни работи . " и зачака отговора на сенсея .

Добре добре.Но преди това тогава трябва да научиш Владеенето на чакрата поне ниво първо.За целта ще трябва да катериш дърва и да вървиш по вода.За да се катериш трябва да изпускаш бавно чакрата си но не и твърде бързо и силно за да не счупиш кората и паднеш.Жената хвана Хината и я завлече до едно високо дърво като Се покатери горе и извади две звънчета.
-Ако се качиш ти давам едното звънче и после ще вземеш другото.С две звънчета ще имаш комплект и ще можеш да научиш техниката..

Хината погледна дървото , което беше доста високо и някак си беше леко притеснене , че няма да може да направи чакра молда , но реши , че не е нужно да се отчайва преди да е започнала , а и дори да се издъни на първия си опит ще ше да пробва пак . Тя се отдалечи на около десетина метра от дървото , започна да се концентрира , но в същотот врече разсъждаваше на думите на сенсея - да изпускам чакрата си не много бързо , за да ненаруша корато на дървото , довре това ще мога да го направя - след като вече беше решила как да действа , Хината беше вече спокойна и не се впрягаше толкова много от това дали ще падне . Тя затвори очи , въздъхна дълбоко и започна да съсредоточава чакрата си , това отне около няколко секунди , веднага след това тя насочи чакрата към стъпалата , като я пропускаше не много бързо , тя отвори очи и се затича с всичка сила към дървото и ...

Момичето направи цели 2 крачки по дървото и падна.Това бе добро начало.Трябваше да е спокойна но не и прекалено спокойна.Трябваше Ин и Ян енергията и да е балансирана.Нито повече нито по малко.Хармонията щеше да помогне на момичето да се задържа повече на дървото даже и без да пада..

Хината се изправи , изтупа се и погледна дървото и си каза на ум - ние двамаа с теб ще се заобичаме ного - поглеждайки дървото , след това се отдалечи и обмисли предния си опит . Тя реши , че щенапрви отново опита , но в същото време ще го анализира , тя затвори очи и започна да съсредоточава чакрата , след като беше готова тя не отвори очите , а си представи дървото , след което ги отвори , препрати чакрата към стъпалата , този път обаче я препращаше по бавно от миналия път , тя отново се затича към дървото с всичка сила самоче сега тя не беше толкова нервна ...

Този път Хината направи 4 крачки и отново падна напредваше бавно но славно трябваше повече чакра и концентрация и щеше да успее....

ПП:пиши по- големи постове да свършиш по- бързо

Хината се изправи , изтупа се , от прахта и се замисли дали да не си почине малко , тъй като чакрата и беше намаляла и то доста . Тя се отдалечи от дървото и седна на земята , след което се заоглежда – имаше много високи дървета , същете като това , което тя трябваше да изкачи , времето беше доста хубаво , а и приятно за мързелуване . Хината се отпусна и си затвори очите ... Бяха изминали около двадесет минути , когато Хината вече беше готова да започне с опитите . Тя се изправи и се запъти към дървото , спря на десетина метра от него и започна да се концентрира , след което си затвори очите и започна да събира чакрата , когато беше готова погледна дървото и препрати чакрата към стъпалата , този път обаче Хината изчакамалко преди да се затича , за да може чакрата и да е равномерно разпределена и да успее да се качи малко по - нагоре , след като беше направила това тя се затича към дървото , отскочи и ....

10 Крачки.Момичета напредна доста.

Хината реши , че е време да се стегне малко , макар че беше много доволна от напредъкт си , но искаше час поскоро да научи техниката със звънчетата , защото тази техника и осигуряваше много добра защита , а и атака та си я биваше , но за да я научи първо трябваше да земе звънчетата , т.е да научи чакра молда , тя беше уверена , че много скоро ще вземе първото звънче и скоро след него и второто . Мислейки това момичето се изправи , изтупа се и се завъртя с гръб към дървото , и започна да се отдалечава анализирайки последния си опит - Момичето се замисли доста , къде точно бъркаше - точно в този момент започнаха да излизат грешките , които беше направи - не беше достатъчно онцентрирана , не е разпределила чакрата като хората ... и още куп дръги спънки , които и пречеха да направи чакра молда , но тя реши , че този път отпитът и ще има по - голям успех от миналият . Без да разбере беше на разстояние от дървото 2О метра - този път Хината реши да опита с по - голямо разстояние , може би нямаше да има голямо значение , но нищо не й пречеше да пробва . Тя затвори очи и започна да се концентрира , след което започна да събира чакрата си , веднага след това започна да препраща чакрата в стъпалата , отвори очи и видя дървото , затича се и когато беше на един метър от дървото отскочи и ...

Момичето качи дървото.Анко се усмихна и и подаде едно звънче.Тя скочи до езерото и седна по средата му като каза
-Ще ти дам второто звънче като дойдеш до мен.Жената се усмихна и добави
-Изпускай равномернто чакрата си като се опитваш да запазиш душевната и физичната си енергия в баланс.Жената се усмихна отново и зачака опитите на момичето..

Хината беше много доволна , че е успяла да земе първото звънче - това беше първата крачка към техниката , която тя искаше толкова много да научи . Тя погледна сенсейката и видя къде се намира , момичето веднага си помисли , че тя ( Анко ) щеше да стои доста дълго време над водата , но и беше интересно самата тя да пробва . Хината слезна бързо от дървото , което беше доста по - лесно отколкото да се качиш , и се запъти към езерото , което беше доста големичко и застана на брега . Погледна водата , която беше кристално чиста , и видя отражението си у реши , че е бреме да се захваща с втората част , с която се доближаваше до техниката , която тя желаеше толкова силно да научи . Хината си припомни думите на сенсейката " Изпускай равномернто чакрата си като се опитваш да запазиш душевната и физичната си енергия в баланс " и започна да изпълнчва стъпка по стъпка - тя започна да се концентрира , събра чакрата си и започна да я препраща в стънапалата равно мерно , но неразбра много добре часта с запазването на душевната и физична енергия в баланс , но беше спокойна и беше уверена , че ще успее . Хината пристъпи към водата и ...

Момичето успя да направи цели 5 крачки и остана на повърхноста.Крепеше се трудно но се крепеше..Тя стоеше на пет крачки от брега върху водата

След като Хината се закрепи върху водата , заради което беше много щастлива , реши че трябва да овладее малко своите емоции , за да не се озове във така приятно " топлата " вода . Момичето веднага започна да регулира препращането на чакрата в стъпалата и го пооправи малко като не трепереше , беше толкова , а и си каза " какво пък толкова ако падна , най - много да се намокря и пак да продължа с опитите " , след което погледна водата и реши , че няма да се даде на една проста езерна вода и че ще направи всичко , което е възможно по силите й , за да стигне до сенсейката . Тя спря за момент и започна да диша бавно , отново започна да събира чакра и да я препраща до стъпалата си , реши , че ако по бърза малко , ще успее да запази равновесие и няма да потъне във водата , а и другия не много приятен вариант за нея беше чакрата да й свърши или пък да се разконцентрира и да оплеска всичко , точно сега правеше това , Хината бързо реши да спре да си мисли за тези лоши и възможни инциденти и реши , че ако ще потъва то поне да е пред сенсейката , тя бързичко погледна надолу към водата и веднага си дигна погледа към сенсейката и към звънчето в една и ръка . Хината гледаше само направо , подготвисе да направи отново крачка върху водата и ...

Момичето направи общо 8 крачки отново без да падне.Още малко я делеше до пълният успех..

Ето , че Хината отново се разконцентрира и започна да се клатушка все повече и повече над водата , което доста я притесняваше доста , но и имаше нещо положително - тя все още не беше потънала като камък във водата . Хината вечезапочна да разбира защо сенсейката и е казала по рано , че трябва душевната и физическата енергия да са в баланс - за да не става така , както в нейния случай . Момичето беше решено , че трябва да оправи това развновесие и да се забърза малко , защото всяка една минута и беше от значение за нея , тъй като колкото по - бързо стигнеше до средата на езерото толкова по - бързо ще ше да земе своята " награда " от сенсейката и така ще ше да изпълни цвочта цел - да научи техниката със ззвънчетата . Хината запозна да изчиства мислите си да насочи всички възможни сетива към сенсейката и започна да се концентрира на ново , за да може да разредели чакрата правилно и да запази баланса между двете енергии и така да стигне суха , поне така се надяваше да успее . Момичето започна дапрепраща развномерно и не много бързо чакрата до стъпалата си и започнад амисли само за това да стигне до средата на езерото , тя повдигна единият си крак и го постави на повърхността на водата и ...

Още два опита и момичето щеше да научи чакра контрола си..

Хината вече беше доста по уверена в себе си вярваше , че ще успее и то скоро , защото веч ене се притесняваше толкова много от това , което предстои , а беше много доволна , че още не беше усетила как е водата . Тя започна да се подобравя скоро щеше да е доста добре. Хината вече не се клатушкаше толкова много над водата , но тя продължаваше да е концентрирана и д аподдържа своята енергия в баланс , ако не беше разбрала какво и беше казала сенсейката надали ще ше да е на такова разстояние от сушата , тя концентрираше и препращаше свочта чакра в карйниците и така стоеше закрепена над водата .

п.с- сори за краткия пост : (

Момичето почти успя.Още еди опит я делеше от пълния успех.

Хината взе да се отпуска , че вече е по - близо , но при тази мисъл започна да се клатушка над водата и тя каза " О , не само сега , немога да падна точно сега ... " - и започна бързо да сибира чакрата си и да я препраща бързо и така се закрепи , отпусна се , че се е закрепила и въздихна , все пак за - малко ще ше да се прости с всичките си усилия , за които се беше борила , макар че това и се струваше забавно , но по - забавно ще ше да е ако използва тази техника в битка , това ще ше да е наистина забавно , Хината спря за малко и се замисли колко хубаво ще ше да е да пробва върху някой техниката със звънчетата , а и беше чувала за едно много надуто хлапе , което е от Коноха , а и така ще може да се запознае с някой , който е по - силен от нея и ще може да се поопражнява . След което веднага погледна водата и запозна да се концентрира и есетестбено спря да мисли за всичко , погледна направо и видя колко близо вече е сенсейката и колко близо е звънчето , което тя държеше в руката си , това беше нейната цел да стигне до там да си почине и да стъпи на земята - тоа и беше нещо като мечта , точно в този момент .

Момичето усвои техниката.Хината легна и заспа.Заслужи си почивка..

Пиши че се събуждаш после..

След приятната почивка Хината вече беше , готова да продължи със своято тренировка , тя се изправи и се започна да оглежда площадката , беше тихо и спокойно , момичето веднага видя езерото и дървото , по което се беше катерила толкова дълго време и някак си беше доволна , че вече минала през това мъчение , тя се запъти към сенсейката държеейки в ръката си двете звънчета и очаквайки с огромно нетърпение да започне да учи техниката .

-Здравей Хината!Как си?Какво искаш?Попита Анко усмихната..